ИЗПРЍЩВАМ СЕ, -аш се, несв.; изпрѝщя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. За човек или животно – кожата на тялото ми се покрива частично или изцяло с пришки, покривам се с пришки; изривам се, обривам се. Много жълти мухи ни хапеха, което не ни причиняваше болка, но след известно време целите се изприщвахме. Ал. Гетман, ВС, 150. – Ами тя [актинията] на всичко отгоре пуща и копривен сок. Я ми погледни ръцете. Целите се изприщиха, докато я довлека до брега. Черемухин, ПД, 39. Погледна ходилата на краката си. Бяха се изприщили само на две места. Ив. Гайдаров, ДЧ, 92. Чтом ся поболи человек от тая болест, земе да тръпне и да гори. По два-три дни ся изприщи най-напреж по образа; кожата подпухне, та ся повдигнат ситни мехурчета. Лет., 1874, 82. Нефела да ядеш хляб, от който са яли мишки – „ке ти се изприщи устата.“ СбНУ XV, 66. Хванала са царската дъщеря о работа, та ѝ се изприщили ръцете. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 194.
2. Прен. В съчет. с предл. от и същ. За означаване, че се изпитва силно, във висока степен, обикн. отрицателно чувство, означавано от съществителното име. Когато той заяви на жена си, че ще се развежда, тя се изприщи от изненада и възмущение. ∆ Родителите му се изприщиха от притеснение, като научиха, че го изключват от училище.∆ Изприщих се от напрежение, че ще сгреша при шофирането.